Три, две, едно...обектът е подготвен за самовзривяване...четиресет и пет дена по-късно обаче по обектът няма и пукнатина. Да, днес вече може да се каже, че са минали месец и половина и остават още толкова, което трябва да значи, че съм преполовил не само първия семестър, но и престоя ми тук преди да се прибера за празниците. Не ми се мисли особено за това как ще минат, защото когато си мислиш, че повече работа не може да ти се стовари на главата, това винаги става (припомнете си онази мисъл „по-лошо не може да стане”, прикрита зад това). Както е ясно на повечето, декември е месецът, в който ще бъдат оценени всичките ми проекти, презентации и т.н., така че с наближаването на „страшния съд” на първия семестър, пропорционално растат задълженията, пък и усилията, които трябва да се положат. Ето за пример вече приключил със себепортрета на Илюстратора, осъзнах (с помощта на Робърт), че логото ми не става за нищо и след хиляди промени по идеята и изпълнението съм на сравнително краен период от развитието му, което ме радва, но знам, че приключвайки с презентацията в понеделник ще бъда оценен и 30% от финалната оценка зависят от това. След което се започва с нови задачи и проекти, които няма да бъдат нито по-лесни, нито по-кратки за изработка, вероятно точно обратното.
На страна от образователната тема, която ме е обсебила през последните няколко дни, първият ми Хелоуийн не беше точно това, което очаквах, но пък напълно задоволи желанието ми най-накрая да празнувам този празник. След обиколка на всички магазини в града, където може да намериш костюми, аз продължавах да се чудя какво точно искам да бъда. Едната ми идея беше демон/дявол, а другата големият зъл вълк. Както може да се очаква от мене се двоумих с часове (заради което пропуснах уговорката с Поли ^^ упс) и накрая реших, че ще избера нещото, за което най-малко хора ще се сетят. Отидох до магазина и избрах нощница, чехли ,чорапи, а по-късно и върколашка маска (която не прилича на коза, Яна..) и няколко часа по-късно обикалях къщата и града, като вълка изял бабата на Червената шапчица. Разбира се, хората се обръщаха, когато видеха някой да се разнася по нощница, но пък ги напушваше смях, въпреки, че трябваше да си крият от страх, уви. Снимки може да видите във фейсбук.
Продължавайки по тема, подобна на тази искам да спомена, че смятам, че а) ще се превърна във вампир б)съм преследван от дух. Защо мисля така ли? След като една вечер отидох да потичам по алеята до плажа и се прибрах, влизайки в банята осъзнах, че на ръката ми има огромна следа от нещо, извито като горна устна и отпечатъци от нещо, като зъби, от което течеше кръв. Интересен факт е, че всъщност нямам абсолютно никаква идея как и от къде беше станало това нещо, след като нямам никакъв спомен някой да ме е хапал. Изводът е че или съм станал прекалено безчувствен (след половин час тичане на студа) или скоро ще имам жажда да пия кръв. Личният ми коментар е, че нито един от двата варианта не е особено приятен. Свързано или не, когато вчера (6 сутринта) отивах към университета, за да отида в Хъл интеркомите на къщите не преставаха да пищят, когато минех покрай тях. Ако беше само един нямаше да ми направи особено впечатление, обаче бяха най-малко три. Историята продължи със странни „звукови ефекти” и микрофония по време на конференцията, които никой не можа да обясни, а малко по-късно минутната стрелка на часовника, меко казано откачи и започна да отброява секунди вместо минути. Извод: вероятно е да съм станал вампир и сега тази/този, който ме е създал да се опитва да се свърже с мен или да ми каже, че времето ми е преброено хаха.
Предходното ме довежда до темата за главния кампус на университета и посещението ми в Хъл. Всичко мина наистина чудесно и лекциите/доскусиите/презентациите (избери си това, което ти звучи най-добре) бяха страхотни, част от тях много информативни, друга не толкова, но предназначени да те накарат да се замислиш над днешните проблеми свързани с дигиталната медия и технологии. Сградата на университета, беше точно така, както си представям една елитна институция – смеска между историческа архитектура и модерни зали, допълнения и какво ли още не. За съжаление няма как да преместим главния кампус тук, защото харесвам града, в който живея, но пък обстановката в сградите в Хъл беше невероятна. Надявам се скоро да имам шанса да посетя мястото още веднъж, за да успея да разгледам всичко както си трябва и да вляза в библиотеката, която беше меко казано огромна.
Сега ще ви оставя, защото мисля да се отдам на блажена почивка (до утре, когато продължавам по проекти и четене на задължителни книги) и да си направя чайче с мляко, който да ви кажа е доста вкусен, колкото и гнусно да звучи. А до следващия път, ако имате каквито и да било въпроси/коментари пишете тук или във фейсбук :)
Бях изпуснал няколко поста затова снощи четох до отказване и въпреки големия ентосиазъм както когато четеш интересна книга умората надделя... Е, последния пост прочетох туку що и се разочаровах когато осъзнах че няма повече. По начало много харесах идеята ти за този блог и трябва да ти призная, че това е едно от малкото неща, които са успявали някога да възбудят до такава степен интереса ми. Наистина чакам с огромно нетърпение следнищия пост защото в мен останаха доста въпроси, на които трябва да получа отговор незабавно. :D И нали знаеш, ТИ СИ ЗВЕЗДАТА!
ОтговорИзтриване