Никога не съм обичал да седя пред лист хартия, в случая монитор и да мисля над това как да започна нещото, което ще пиша. Тогава всеки път надрасквам някоя безсмислена глупост от този сорт, която не е точно начало, но пък ме удовлетворява след като я прочета, защото така разказа ми звучи...започнато. Преди около две седмици на едната от "лекциите", които би трябвало да ни помогнат да се впишем по-добре ни казаха "Говорете за времето, защото то винаги може да стане по-лошо и така ще имате тема за разговор", тогава валеше...страхотно нали?. От както съм тук се научих да не казвам, че по-лошо не може да стане за каквото и да било, защото малко по-късно нещо ми доказва колко съм грешал. Да вземем за пример времето в края на миналата седмица...стнал си рано сутринта, за да отидеш до дестинация, най-често магазина, и не просто ръси, но е и студено..помисляш си "по-лошо не може да стане"...след като си влязъл в магазина и си понапазарувал, платил и вече ти е гадно за многото пари, които си дал за неща, които си свикнал да има в хладилника вкъщи, точно тогава излизаш и...какво заварваш?! малките капчици са се превърнали в падащи от небето локви, а студа се е "раздвижил" и торнадо от водни капки и студен вятър се опитва да те изнесе...та някой да си беше казал, че по-лошо не може да стане?....но това беше миналата седмица...тази за мое очудване времето е наистина хубаво...слънчице, няма вятър и смешното е че е по-топло от България...днес сутринта малко се поизложи, защото валя в десет от тридесетте минути, в които отивах до университета и това бяха първите 10 минути, така, че си седях мокър до като стигна до там, но пък се изсуших бързо...тръгвайки си в 12 слънчицето се беше показало и почти ме накара да забравя за гадната сутрин...и стигаме до най-важното - лекциите!!
Отивайки в понеделник на първата ми лекция като студент, ми тръснаха, че ще учим модул от много технологичната страна на дизайна - HTML и CSS...нещо, което вече бях правил, но все пак трябваше да внимавам за нови работи..преподавателят не помагаше особено, защото имаше монотонен глас с акцент по-ужасен от всеки един, който съм чувал до сега, но все пак човечецът беше от Африка...след като лекцията, а по-късно и упражнението приключиха, ме болеше главата от опитите да се концентрирам и да разбера какво говори, защото неговите изречение бяха структурирани по следния начин: 1)начало, през което си мислиш, че той знае какво иска да каже 2) запецване за намиране на точната описателна дума (20 секундна пауза) 3) той успява да намери думата и повтаря цялото изречение, като вече инкорпорира думата в него 4) спира, след като явно вече не се сеща какво е искал да каже 5) започва ново изречение...не знам дали благодарение на главоболието или разочарованието, че и лекциите не са потръгнали така както очаквах ме обхвана отчаяние и чувство за безнадеждност...отидох до следващата зала, седнах и започнах да цикля, когато чух американския акцент на следващия ми лектор и лекотата, с коята зопачна да говори с нас и да произнася имената ни (зазнознайте се с Алекс Шредов) и вълни на облекчение и надежда ме обляха...лекцията не беше кой знае колко интересна, но пък беше ползотворна и успях да си извадя няколко поуки от нея, които обаче не са житейски и за това няма да ви ги напиша хах радвах се, че сме започнали с по-креативната част, защото дойдох тук точно заради това...смешно е сравнението между двете лекции, защото едната е технична, объркана и натоварваща, а другата беше лека, приятна и по-креативна...точно обратното една на друга...странното беше, че успях да се зарадвам, че ни даде какво да направим за сряда (днес), защото така свободният вторник щеше да бъде уползотворен...
Вторник: слънце!!! времето беше топло. Есента, която харесвам...цял ден обикаляхме (аз, Ели и Шан) по магазините, за да намерим точната тетрадка-портфолио, която изпълнява всички поставени от Робърт условия (да, казаха ни, че с лекторите и като цяло с всички, освен "директора", трябва да говорим на малко име...необичайно, но ми харесва, защото така всичко става доста по-приятно)...успях да си намеря тетрадка, точно това, каквато исках, а за мой късмет даже беше намалена...последва дългия 35 минутен път до университета, за да си разпечатаме програмата/задачите/описанието на модула на Робърт и да си поръчаме скучната книга, която Танко (объркващо говорещият "технически" лектор) ни каза да си вземем...след което си купих....АЛБУМА НА СЕЛЕНА ГОМЕЗ, което допълнително ме накара да се почувствам по-добре, даже сега си го поглеждам и ми пълни сърцето...вечерта успях да си напиша "домашното", което беше брейнсторм на нещата, които са ни повлиали да станем такива, каквито сме сега...неща, които после ще трябва да инкорпорираме в проектите си...това беше и първата ми запълнена страница от портфолиото...за съжаление не успях да напиша как са ми повлиали, защото щеше да се получи роман, а не списък, но пък сега под секция музика, Спайс Гърлс седи доста странно хаха въпреки, че днес сутринта ме понаваля, влизайки в стаята Робърт попита "Ама то да не би да е валяло" въпреки, че беше очевидно, че с Шан (приятелка англичанка) не си бяхме изсипали кофа с вода нарочно върху главите, а и прозорците бяха мокри, развеселих се...когато други хора използват сарказъм, а не аз не е толкова забавно обаче хаха упражнението, в една от многото компютърни зали, беше доста интересно и се радвам, че започвам да свиквам да работя на iMac-овете с тяхната си операционна система...за първи път имах шанса да работя и на Адоб Илюстратор, с която не се бях занимавал до сега и въпреки, че трябваше да си напишем името дузина пъти с различни шрифтове, за да научим повече за книгопечатането, което беше днешният проблем свързан с упражнението, се чувставам удовлетворен, пък и имам нова страница от портфолиото, която да запълня, а вече имам и идея как да го направя...
Разбира се, не всичко беше хубаво тези дни, но пък когато ми ставаше гадно си хапвах шоколад Милка пукащ (детска радост, шарени бонбонки) или пък слизах долу при съквартирантите ми, на които също започва да им липсва дома, въпреки, че почти всички ще си ходят за петък и уийкенда и можех тайно да им се смея, защото са зле и се опитват да се правят, все едно всичко е наред хаха една от вечерите (то всъщност и милката и случката бяха понеделник вечер), когато наистина ми беше доста гадно взехме да опаковаме всекидневната и коридорите в станиол за печене, та се почувствах по-добре...
Та така, битката между мен и Англия продължава, но пък е доста по-лесно, когато има на кой да разкажеш всичко това (благодаря ти Скайп, Фейсбук, Блогър) и чувствам, че да разговаряш е едно от най-ползотворните и важни неща, които човекът може да прави... по този случай искам да ви поздравя с една песничка, която няма нищо общо с моята ситуация, но пък е пример за нещото, което написах преди малко - важността да споделиш емоциите и мислите си! Поздрав: Тайлър Суифт - Говори сега!
Отивайки в понеделник на първата ми лекция като студент, ми тръснаха, че ще учим модул от много технологичната страна на дизайна - HTML и CSS...нещо, което вече бях правил, но все пак трябваше да внимавам за нови работи..преподавателят не помагаше особено, защото имаше монотонен глас с акцент по-ужасен от всеки един, който съм чувал до сега, но все пак човечецът беше от Африка...след като лекцията, а по-късно и упражнението приключиха, ме болеше главата от опитите да се концентрирам и да разбера какво говори, защото неговите изречение бяха структурирани по следния начин: 1)начало, през което си мислиш, че той знае какво иска да каже 2) запецване за намиране на точната описателна дума (20 секундна пауза) 3) той успява да намери думата и повтаря цялото изречение, като вече инкорпорира думата в него 4) спира, след като явно вече не се сеща какво е искал да каже 5) започва ново изречение...не знам дали благодарение на главоболието или разочарованието, че и лекциите не са потръгнали така както очаквах ме обхвана отчаяние и чувство за безнадеждност...отидох до следващата зала, седнах и започнах да цикля, когато чух американския акцент на следващия ми лектор и лекотата, с коята зопачна да говори с нас и да произнася имената ни (зазнознайте се с Алекс Шредов) и вълни на облекчение и надежда ме обляха...лекцията не беше кой знае колко интересна, но пък беше ползотворна и успях да си извадя няколко поуки от нея, които обаче не са житейски и за това няма да ви ги напиша хах радвах се, че сме започнали с по-креативната част, защото дойдох тук точно заради това...смешно е сравнението между двете лекции, защото едната е технична, объркана и натоварваща, а другата беше лека, приятна и по-креативна...точно обратното една на друга...странното беше, че успях да се зарадвам, че ни даде какво да направим за сряда (днес), защото така свободният вторник щеше да бъде уползотворен...
Вторник: слънце!!! времето беше топло. Есента, която харесвам...цял ден обикаляхме (аз, Ели и Шан) по магазините, за да намерим точната тетрадка-портфолио, която изпълнява всички поставени от Робърт условия (да, казаха ни, че с лекторите и като цяло с всички, освен "директора", трябва да говорим на малко име...необичайно, но ми харесва, защото така всичко става доста по-приятно)...успях да си намеря тетрадка, точно това, каквато исках, а за мой късмет даже беше намалена...последва дългия 35 минутен път до университета, за да си разпечатаме програмата/задачите/описанието на модула на Робърт и да си поръчаме скучната книга, която Танко (объркващо говорещият "технически" лектор) ни каза да си вземем...след което си купих....АЛБУМА НА СЕЛЕНА ГОМЕЗ, което допълнително ме накара да се почувствам по-добре, даже сега си го поглеждам и ми пълни сърцето...вечерта успях да си напиша "домашното", което беше брейнсторм на нещата, които са ни повлиали да станем такива, каквито сме сега...неща, които после ще трябва да инкорпорираме в проектите си...това беше и първата ми запълнена страница от портфолиото...за съжаление не успях да напиша как са ми повлиали, защото щеше да се получи роман, а не списък, но пък сега под секция музика, Спайс Гърлс седи доста странно хаха въпреки, че днес сутринта ме понаваля, влизайки в стаята Робърт попита "Ама то да не би да е валяло" въпреки, че беше очевидно, че с Шан (приятелка англичанка) не си бяхме изсипали кофа с вода нарочно върху главите, а и прозорците бяха мокри, развеселих се...когато други хора използват сарказъм, а не аз не е толкова забавно обаче хаха упражнението, в една от многото компютърни зали, беше доста интересно и се радвам, че започвам да свиквам да работя на iMac-овете с тяхната си операционна система...за първи път имах шанса да работя и на Адоб Илюстратор, с която не се бях занимавал до сега и въпреки, че трябваше да си напишем името дузина пъти с различни шрифтове, за да научим повече за книгопечатането, което беше днешният проблем свързан с упражнението, се чувставам удовлетворен, пък и имам нова страница от портфолиото, която да запълня, а вече имам и идея как да го направя...
Разбира се, не всичко беше хубаво тези дни, но пък когато ми ставаше гадно си хапвах шоколад Милка пукащ (детска радост, шарени бонбонки) или пък слизах долу при съквартирантите ми, на които също започва да им липсва дома, въпреки, че почти всички ще си ходят за петък и уийкенда и можех тайно да им се смея, защото са зле и се опитват да се правят, все едно всичко е наред хаха една от вечерите (то всъщност и милката и случката бяха понеделник вечер), когато наистина ми беше доста гадно взехме да опаковаме всекидневната и коридорите в станиол за печене, та се почувствах по-добре...
Та така, битката между мен и Англия продължава, но пък е доста по-лесно, когато има на кой да разкажеш всичко това (благодаря ти Скайп, Фейсбук, Блогър) и чувствам, че да разговаряш е едно от най-ползотворните и важни неща, които човекът може да прави... по този случай искам да ви поздравя с една песничка, която няма нищо общо с моята ситуация, но пък е пример за нещото, което написах преди малко - важността да споделиш емоциите и мислите си! Поздрав: Тайлър Суифт - Говори сега!
ее, имаш с кого да влачиш из града, това е добре.. пък и Робърт ми изглежда пич. виждаш ли, ще става и по-добре (: (:
ОтговорИзтриване<3 <3