...добре ли си?...

Започвам да пиша това в една от онези едночасови (в най-добрия случай) дупки между лекциите, в които се шлая из университета и се чудя какво да правя, след като съм си проверил фейса и пощите около пет пъти. Не съм писал от около седмица, даже ако не е и повече, но пък ето ме отново – радвате ли се?! (не че има особено значение, след като в блога ми всичко се върти около мен, хаха не го мисля сериозно това последното, или пък го мисля, обаче искам да ви накарам да се почувствате оценени за това, че ще висите около 5 минути и ще ми четете глупостите) (вече се обърках :D )

От както съм тук ми се налага да правя всичко за себе си, от това да си сготвя, до това да си изпера, за да не ходя като прасенце, което всъщност правят доста англичани. Не е рядко срещана картина да видиш хора с лекета по дрехите и то не от онези, които случайно можеш да си направиш през деня, ами такива от различен произход, което те навежда на мисълта, че всъщност дрехата не е прана от седмици. За гладене да не говорим, ако сушилните изсушаваха наистина добре, което знам, че не правят, англичаните щяха просто да си извадят дрехите от там и да ги навлекат моментално, а сега трябва да ги поизмачкат допълнително на радиаторите и тогава да излязат с тях, което им придава ефект все едно са спали с дрехата няколко години. Важно е да подчертая, че когато говоря за англичаните в повечето случаи имам в предвид тези на моя възраст, които не са особено заинтересовани от това как изглеждат през деня, защото така или иначе снимките си ги правят полу пияни и „нагласени” през вечерта, когато са отишли до магазина и са си купили нови дрехи, с които да излязат. Да, доста често се чува някой да подвикне „хайде до магазина за да си купя нещо за довечера”, а под „нещо” моментално се разбира – дрехи и алкохол. Благодарение на последните няколко седмици тук, успях да осъзная колко много оценявам и пазя дрехите си хах.

Нещото, което присъства във всеки разговор с близки и познати е вече болезнено натрапващият се въпрос – „Ядеш ли?!”. Да, ям! Това е тема, която исках да обсъдя по-на широко, но ще ви я посъкратя с обяснението, че полу-готовата храна е поставена на пиадестал и се цени повече от грижата за самооцеляване. Колкото и да искам да продължа сравнително здравословния начин на хранене, който се стараех да водя в България,тук нещата са невъзможни – не става. Всичко, което ям тук има етикет „готово след 20 минути” и колкото и да ми е вкусно знам, че не е полезно. Менюто ми включва пици, картофки, хапки, тук – там супа, а за плодовете...въпреки, че ме успокоява да вярвам, че са полезни, знам, че са толкова ГМО, колкото американската царевица...накрая на деня, поглеждайки това, което съм изял осъзнавам, че съм поел толкова консерванти и неща, които даже не знам как да прочета, осъзнавам, че начина ми на хранене и напълно променен...и ям поне два пъти повече, от колкото в България...чувстав изгаряща нужда да тренирам, което със сигурност ще направя през събота или неделя! (или поне това си повтарям от няколко дни)

Няколко часа по късно аз продължавам да пиша...

Нещо на което не те учат в часовете по английски, когато преподават елементарните въпроси от вида на как си и какво правиш е, че всъщност англичаните винаги питат „добре ли си” и то винаги с един и същи съчувстващ тон. Това „добре ли си” е всъщност „как си”, но за хора като мен, които упорито опитваха да изглеждат щастливи, когато се чувстваха тъжни защото им липсваше дома, този въпрос се струваше като все едно са те издали. По-късно разбрах, че това е просто един от многото начини да питаш някой как е...в една нормална страна те питат „добре ли си?”, само когато изглеждаш зле, но пък тук не е така. Пример за неподходящо използване на този въпрос е една ситуация на която се натъкнах преди около седмица...излизаме от къщата на Ели за да отидем на клуб и какво да видиш?! Двама полицаи дърпат или по-скоро влачат две момичета (най-много на по 16), които изглеждат и говорят като пияни казаци (псуваха по същия начин, въпреки, че английските псувни лично на мене са ми смешни, защото ги сравнявам с наще си и изглеждат все едно да кажеш на някоя дама, ей, краво)..и така влачейки ги и момичетата крещейки, от прозореца на съседната къща се появява тяхна връстничка, която явно ги познава и доста силно трогнага задава въпроса, крещейки, за да я чуят „Ейми, добре ли си?”, при което не можах да издържа и идвам не легнах на земята от смях..добре ли са според вас?!..малко по-късно двете малки пияндета бяха набутани в една полицейска кола...и да, тук полицейските коли приличат на нашите линейки...

Добрата новина, която все още не съм казал на никой е, че всъщност хората в моята специалност нямат изпити, като онези, които си представят всички и ще бъдеме оценявани на около стотина проекта, които трябва да предадем декември месец...и тук идва момента (звук от барабани)...което означава, че по време не изпитната сесия моя милост няма изпити, което пък от своя страна означава, че ще съм в България допълнителни две седмици...и вече е официално, прибирам се на 20 декември и се връщам на 29 януари...но пък декември месец ще се скапя от работа, а пък и както са ни започнали за тази събота и неделя имам около два проекта и около 1/3 от книга, която да прочета, но не се оплаквам, все пак за това дойдох :P

Преди да съм изписал цял роман ще прекъсна, за да се похваля, че си купих камкордер ии съвсем скоро планувам да кача някоя е друга снимка във фейсбук, пък и е време да ходя на вече утвърдилата се практика да пием кафе следобед. От днес започна пак да вали, след като имахме повече от седмица хубаво време, но пък ме успокоява факта, че не само тук и така. Обещавам скоро да пиша пак, а преди това силно ме интересува отговора Ви на въпроса „добре ли си?”